B2B Magazine

Pratia e от 12 години на българския пазар. Разполага с различна конфигурация от центрове. Един от тях е в многопрофилни болници, в медицински център (МЦ) и в звена за проучвания.

„Искаме да популяризираме думата „клинично проучване“, казва в интервю за B2B Magazine д-р Мартин Костурски, изпълнителен директор на Pratia Bulgaria.

Компанията е платформа и предлага иновативни терапии, които са важни, защото може да се намери правилното решение за изключително много на брой редки болести и социално значими заболявания. По този начин над 70% от българите могат да достигнат до тази иновативна терапия. България е точното място за клинични проучвания.

Д-р Костурски, какви са предимствата на Pratia?

Предимствата ни като организация е, че сме разположени в 6 държави, сред които Испания, Германия, Чехия, Украйна и имаме над 90 центъра. Направили сме над 1500 клинични проучвания и имаме база от данни за над 300 000 пациенти. За нас е важно да се концентрираме върху всеки един пациент, като процесът на започването на клинични проучвания го съкращаваме, така че на всеки един пациент да му отделим максимално качествено внимание.

Едно от най-важните неща е, че сме на 13-та позиция като атрактивност по отношение на клиничните проучвания. Съизмеримо със САЩ имаме същия шанс и българите да попаднат в клинични проучвания. Това е много престижно и се стремим към по-добри резултати.

Трите основни неща, които пациентите трябва да знаят за клиничните проучвания?

От лекарска гледна точка мога да кажа, че ако даден пациент има шанс да участва в конкретно клинично проучване, това е възможността на живота му, защото ако дадена фармацевтична фирма, за да прилага ново лекарство например за остеопороза, тя е сигурна в терапевтичния ефект и тук експериментът е преминал в много заден етап, който е бил преди 10 или повече години. В момента целта на клиничните проучвания, в които участваме, е да покажем и помогнем на голяма група пациенти, че дадения медикамент работи добре.

Случай на смърт в конкретно клинично проучване е изключително рядко, но това е по-скоро при окноголичните заболявания, където това в много от случаите е неизбежно.

Работата ни е в пъти по-следена от работата в болниците, защото всичко трябва да е безопасно. Дейността ни се следи зорко и от фармацевтичните компании.

Какви са вашите наблюдения по отношение на това българинът до каква степен е склонен спрямо други нации да се подложи на клинични проучвания?

Анкетата, която направихме преди време, беше в три държави – Полша, Украйна и у нас. Българинът е доста позитивно настроен. Това, което ни прави впечатление, е че медиите оказват голямо значение за информираността на пациента и по-голям процент за информираността на лекарите. Ние информираме лекарите. Стараем се на вас да дадем правилната информация, защото тя е полезна, когато е правилна. Ако се даде грешна информация на хората, особено през медиите, се получава смут и лошо възприятие.

Основните източници и важни мнения в случай, когато пациент взема решение да участва, са медиите и лекарите. Синергията между тези две би била изключително полезен инструмент, както и да дадем повече информация на пациентите и начин, по който можем да стигнем до тях.

В България при кои болести се извършват най-много клинични проучвания?

Като цяло тенденцията е най-много да са в онкоголията – около 40%. Всяка година е различно. Последните години имаме и в ревматологията, кардиологията, нефрологията, ендокринологията и пулмологията.

Вероятно последното заради коронавируса…

Не точно, но имаме и клинични проучвания за коронавирус. Между другото, ние сме единствената компания в България, която реализирахме клинични проучвания на La Roche и на Pfizer за лечение на коронавирус и резултатите бяха страхотни.

В смисъл?

Пациентите се разболяват от коронавирус. Даваме им новия медикамент и те не влизат в болница и оздравяват. След като получат новия медикамент, имат по-малък риск от усложнения и хоспитализация, и възможност да се възстановят по-бързо.

Относно пулмологичните заболявания най-честите са хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и астма. ХОББ-ът в България е много сериозно застъпен. Това означава, че хроничните пушачи, които пушат над 20 години им се затормозява функцията на белия дроб. Заболяване, което много хора го имат, но не му обръщат внимание. В един момент много се задъхват, отиват на лекар. Терапията, която се прилага е адекватна, но не толкова иновативна като тази, която прилагаме – комбинират се три или четири препарата, за да се подобри белодробната функция. Сега имаме много интересно предстоящо клинично проучване на международна компания, които искат да покажат, че устройствата за нагряване на тютюн подобряват състоянието на белия дроб спрямо пушачите, които пушат класическите цигари. Процесът на одобрение обаче е доста дълъг, за да бъдат всички сигурни, че плоучването е етично, не увеличава риска за нарушаване здравето на пациента или да ги принуждава или да блокира достъпа до по-адекватна терапия.