B2B Magazine

Последните месеци в обществото усилено се заговори за инсталиране на соларни панелни и фотолтоични системи. Темата е доста актуална на фона на нарастваща инфлация. Скоро домакинства и фирми ще могат да кандидатстват по две програми за изграждане на фотоволтаични системи. „Програмите за домакинства и фирми за изграждане на инсталации са доста усложнени“, признава в интервю за B2B MAGAZINE д-р инж. Димитър Белелиев. Въпреки това фирмите могат да си възвърнат подобна инвестиция за 2-3 години. „Ако фирмата е решена да инсталира солар на покрива без да прибягва до грантовите схеми на Плана за възстановяване и устойчивост, е добре първо да се спре на проектант. Често допускана грешка е този етап да се пропуска, а правилната работа на една фотоволтаична система зависи много от проектирането й“, съветва д-р инж. Белелиев.

Инж. Белелиев, скоро домакинства и фирми ще могат да кандидатстват по две програми за изграждане на фотоволтаични системи по Плана за възстановяване и развитие. Какви са вашите очаквания, възможно ли е това да стане бързо и лесно?

Програмите за домакинства и фирми за изграждане на инсталации са доста усложнени. Един от най-сериозните пропуски е това, че произведената от фотоволтаиците енергия трябва да се ползва само за собствени нужди през следващите 5 години. Това оскъпява проектите, тъй като трябва да се включи система за съхраняване на енергия – батерии. Една трета от годината потреблението на енергия от бизнеса например е минимално (толкова са почивните дни – събота и неделя, плюс празници).

Бързо и лесно щеше да бъде реализирането на тези програми, ако предоставяха възможност за връщане на енергията в мрежата чрез „нет метеринг“ (Net metering). Това е система на отчитане в доста европейски държави, включително Гърция и Румъния, която позволява да се плаща разликата между произведена и консумирана енергия. В мрежата се „вкарва“ електроенергията, която е излишна, произведената енергия се ползва само когато ни трябва, а накрая на отчетния период заплащаме единствено разликата между доставената от ЕРП-тата енергия и върнатата обратно в мрежата. По този начин се избягва и нуждата от батерии. „Нет метеринг“ е голям стимул за инвестиции в соларни системи върху покривите. Трябва да се въведе възможно най-бързо у нас както за домакинствата, така и за фирмите.

Какви други източници на финансиране за соларни системи има?

Много банки предлагат кредити за изграждане на соларни системи. Това е сравнително бърз начин за осигуряване на средства за „зелена енергия“ при добри условия. Съфинансирането е от 5 до 20%. Срокът на кредитиране обикновено е достатъчно дълъг, за да не се натоварва паричният поток. По света има и други форми като лизинговане, отдаване под наем и подобни, но при нас те все още се считат за екзотика.

Каква е инвестицията в соларен панел на покрива – колко би могло да струва за едно домакинство, за една фирма?

В момента 10 киловата струват около 25 000 лева. Ако трябва да се сложи и батерия – още около 10 000 лева. Така сметката е между 30 000 и 35 000 лева.

По програмата за финансиране на фотоволтаици на покрива по Плана за възстановяване и устойчивост домакинствата може да получат от държавата до 80%, или в случая, 15 000 лева. Това означава, че те трябва да приготвят собствени средства между 15 000 и 20 000 лв. Но колко домакинства от Видин например, които използват твърдо гориво (програмата финансира само домакинства, които се отопляват на твърдо гориво, т.е. изключват се тези на ток и парно), могат да осигурят 30 000 лева за соларна инсталация?

За колко време би могла да се изплати инвестицията във фотоволтаик?

Инвестицията във фотоволтаична система за собствени нужди се „изплаща“ при добро проектиране за 5-6 години. В момента цената на електроенергията е такава, че дава възможност вложението да се възвърне изцяло дори за 3-4 години за домакинствата, а за бизнеса – за 2-3 години (За нормален срок за възвръщаемост на инвестиция се приемат 8-9-години). Тези разчети са направени, ако се потребява 100% произведената енергия и без да се калкулира очакваното освобождаване на цената за бита.

Една фотоволтаична система работи поне 25 години. Разходите за поддръжка са минимални. Възобновяемите енергийни източници може да са основен източник на ток.

Какво трябва да направи една фирма, ако иска да си сложи солар на покрива – първо да си търси проектант, после изпълнител или обратното?

Ако кандидатствате за грантово финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за изграждане на ВЕИ инсталации, е препоръчително да изберете консултант. Таксите са между 2 и 3%. Хубаво е договорът да е на принципа на success fee, т.е. възнаграждение се изплаща, ако проектът е одобрен.

Ако фирмата е решена да инсталира солар на покрива без да прибягва до грантовите схеми на Плана за възстановяване и устойчивост, е добре първо да се спре на проектант. Често допускана грешка е този етап да се пропуска, а правилната работа на една фотоволтаична система зависи много от проектирането й. Чак след проектирането, трябва се търси изпълнител, като е добре да се предпочете такъв по препоръки от клиенти и опит, не само по цена. Цената не бива да е нито прекалено висока, нито прекалено ниска – и в двата случая има нещо неправилно. Задължителен е договор за гаранционно и следгаранционно обслужване. Стандартите при панелите и инверторите са минимум 10 години.

Доста хора всъщност искат да имат „зелен“ ток, но не знаят как, смятат, че е прекалено скъпо или  че отнема много дълго време. Каква е истината?

Истината е, че в момента процедурата „пускане в експлоатация на ФЕЦ“ е малко по-сложна отколкото трябва да бъде. Самият процес и документация зависят от големината на централата, какъв е достъпът до мрежата и др. Законът разделя процедурите до 30 кВт, 200 кВт, 1000 кВт, 5000 кВт и над 5000 кВт. Важно е също дали се присъединяваш на 0.4 /20 или 110 кВл. Всеки квалифициран проектант е запознат с тези изисквания. Мисията не е невъзможна. Обикновено проблемът идва от забавените отговори на институциите. Това удължава процедурите и тук трябва да се търси решение. А решението е опростяване на процедурите!  На всички нива, на които е възможно да се мине от разрешителен на уведомителен режим, трябва да се носи отговорност за неспазване на срокове и т.н. Не е нужно да измисляме топлата вода, едно запознаване с процедурите в държави като Германия и Холандия, би било достатъчно. Ще бъде зелено, топло и на разумна цена.