B2B Magazine

Инж. Димитър Белелиев има 15-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката. От 2002 г. досега е Председател на Съвета на директорите на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА (ЦЕРБ ЕАД). До 2011 г. е Изпълнителен директор на „Техенерго” АД, а преди това (от 2003 до 2010 г.) е и Председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг” АД. Завършва Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии.

ЦЕРБ е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения. Над 70% от дейността на компанията е в чужбина. У нас работи по проекти на НЕК, ЕСО, „Енерго-Про Мрежи”, ЧЕЗ, Мини Марица Изток, Лукойл Нефтохим и други.

 Енергийната система на България в XXI век ли е?

Зависи с кои държави се сравняваме. Определено сме в 21 век, ако се сравняваме с голяма част от страните, които не са в Европейския съюз. В Европа сме под средното равнище, но в никакъв случай не на последно място. Това, което ще ни осигури енергийна система от 21 век, са СМАРТ технологиите за управление на производството, разпределението и потреблението. Това тепърва предстои и са нужни сериозни инвестиции.

Думата иновации чужда ли е за БГ-енергетиката? Какво се случи в тази посока за последните 10 години?

Тази дума е чужда като цяло за българската икономика , за съжаление ! Бюджетът за иновации по европейски програми за целия български бизнес за 7 години е колкото за разработката на едно лекарство, от която и да е международна фармацевтична компания. Освен че държавата не отделя средства, няма големи български фирми в никой сектор на икономиката, които да могат да си позволят да правят значителни инвестиции.

Все пак има интересни проекти, макар и не толкова мащабни. Ще дам за пример системата на ЦЕРБ, която беше наградена за Иновативен български продукт на 2015 г. от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Системата се нарича Vibro Health+ и намалява риска от аварии в електрическите централи, като следи вибрациите на машините онлайн 24 часа в денонощието. Благодарение на нея специалистите може да забележат зараждащите се повреди много по-рано, а предприятията да предприемат превантивни действия. По този начин могат да бъдат предотвратени скъпоструващи забавяния на производството, авариите може да се намалят наполовина, а разходите за техническа поддръжка на въртящи се електрически машини да намалеят до 40%.

Идват празници. Ще издържи ли на натоварването през празничните дни енергийната система на страната?

Традиционно през зимните празници ел. мрежата се претоварва. Техническото състояние на съоръженията обаче е добро, бяха извършени необходимите подготвителни работи за зимния сезон и вероятността от прекъсвания е малка. Разбира се, освен ако няма стихийни бедствия, които да усложнят обстановката. Като цяло системата има голям неизползван потенциал, поради ниското потребление, и може спокойно да се справи с по-голямото натоварване.

Очакванията ви за либерализацията на енергийния пазар?

Въпросът е доколко сме подготвени да се възползваме. Със сигурност възможността битовите потребители да купуват електроенергия на свободния пазар е положително събитие. Достъп до крайния потребител ще имат и други търговци освен монополистите и това би могло при равни други условия да доведе до намаление на цената на електроенергията. Очакванията ми са това намаление да не е съществено. Основната причина е, че много малко от потребителите, поне в един първоначален етап, ще могат да прогнозират потреблението на електроенергия и разпределението й по часове. В по-дългосрочен план, когато българският потребител се научи да прогнозира и управлява потреблението си във времето, може да се постигне икономия на електроенергия и на брутната сума, похарчена за нея. При всички случаи обаче смятам, че свободният пазар е положителна тенденция.

Ще „клекне” ли бизнесът пред решенията на енергийния регулатор?

Това е политическо, а не бизнес решение. Увеличение ще засегне повечето индустриални сектори в негативен план. Ще намалеят инвестициите, износа, а може да се стигне и до загуба на работни места.

Смятам, че в цената на тока много голяма компонента е разходната част на държавните дружества, като НЕК, ЕСО и т.н. Енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила и не оптимизират разходите си.

Но като цяло бих казал, че цената на тока сама по себе си не е проблем,  тя е пазарна функция. Проблемът е в това, че няма достатъчно производство в индустрията, а следователно и потреблението на електроенергия е изключително ниско.

Вашият сценарий за изход от кризата в енергетиката ни?

Криза в енергетиката няма. Има огромна криза в българската икономика и това трябва ясно да се разбере. Няма потребление на енергия, следователно няма производство и пренос, от което следва, че няма пари за инвестиции, оттук разходите се вдигат и така нататък. Няма как енергетиката на една страна да се развива добре, ако тя няма работеща индустрия.