B2B Magazine

Много българи през последните три десетилетия решиха да се прехранват не в родината, а в държави-членки на Европейския съюз. Не малък е броят на тези, които се установиха трайно зад граница. Други обаче решиха да се възползват от членството на България в Съюза и по-конкретно от механизма за получаване на обезщетения. За съжаление, в последно време в публичното пространство излезе информация за злоупотреби от страна на работещи българи в чужбина с получаване на обезщетения за безработни в България. Кои българи и при какви условия имат право на подобно обезщетение? Отговор на тези и други въпроси потърсихме от експерти на НОИ. Ето както отговориха те на въпросите на b2b Magazine:

1.  Предвид зачестилите случаи на злоупотреба с помощите за безработни на българи, работещи в страни-членки на ЕС и завръщащи се в България, моля да разясните на какви условия трябва да отговарят същите, за да получат обезщетение на територията на Р България?

За да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица в Република България, без значение къде са останали безработни, заявителите трябва да отговарят на условията на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване:

– да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването;

– да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

– да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България, или пенсия за старост в друга държава или да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия

-да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство или законодателството на друга държава

Когато лицето е работило в държава членка на ЕС/ЕИП и Конфедерация Швейцария, освен разпоредбите на националното ни законодателство, приложение намират и правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 – приложими за държавите членки на ЕС, ЕИП и Швейцария.

В този случай, компетентна да отпусне парично обезщетение за безработица по правило е държавата, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно, като безработният може да ползва осигурителния си стаж, придобит по законодателството на другите държави-членки на ЕС, ЕИП или Швейцария, за да придобие право на обезщетение в държавата по последна заетост, ако осигурителните му периоди в тази държава не са достатъчни.

От правилото, че компетентна държава да отпусне парично обезщетение за безработица по правило е държавата, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно има едно важно изключение, съгласно което – напълно безработно лице, което по време на последната си дейност в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване, като получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване.

2.  Какви документи трябва да представят лицата при кандидатстване за обезщетение?

Към заявлението отпускане на парично обезщетение за безработица се прилагат:

• акт за прекратяване на правоотношението (за справка);
• документ/документи, удостоверяващ/удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;
• други документи от значение за правото, размера и срока на обезщетението за безработица.

3.  Изискват ли се от НОИ допълнителни документи от страната партньор (член на ЕС), в която е работило лицето, за да му се отпусне помощта за безработни в България?

При преценка на правото на парично обезщетение за безработица, както и при определяне на срока, за който се отпуска и изплаща паричното обезщетение за безработица се взимат предвид осигурителните периоди, потвърдени от държава-членка на ЕС ЕС/ЕИП и Конфедерация Швейцария.

Тези периоди следва да бъдат удостоверени със съответния структуриран електронен документ или с преносим документ U1. Разликата между структурираните електронни документи и преносимите документи е, че структурираните електронни документи се разменят служебно между компетентните институции на държавите-членки, докато преносимия документ U1 се предоставя директно на/от лицата.

„Списък на документите, които изискват държавите-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи при кандидатстване за обезщетение за безработица в България“, може да бъде намерен на електронната страница на НОИ – https://www.nssi.bg/fizicheski-lica/obezshteteniya-eu-dogovori/parichno-obez-pri-bezrabotica/

4.  Има ли разлика и кои са документите, които се изискват от лицето и от страната членка на ЕС, когато то е работило по договор: за сезонна работа до 1 година или за работа в продължение на 1 и повече години.

Няма разлика

5.  Има ли срокове за получаване на отговор на изпратените документи до страната членка на ЕС и как заинтересованите могат да проследят отговора на кореспонденцията?

В регламентите няма фиксиран срок за отговор от институция на друга държава при отправено запитване до нея. Лицата могат да следят документооборота, ако притежават ПИК на НОИ или КЕП – през електронната страница на НОИ.

6.  Какъв е минималният и максималният размер на паричното обезщетение за безработни в България през 2024 г.?

Дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 18 лв.;

Дневен максимален размер на обезщетението за безработица – 107,14 лв.

7.  Какъв е броят на българите, работещи в чужбина, които в последствие кандидатстват за обезщетение в България през 2023 г. спрямо 2022 г.? Последните обобщени данни, с които разполагаме са за октомври 2023 г. През октомври 2023 г. броят на безработните лица, на които е изплатено парично обезщетение за безработица по европейски регламенти, е 4001 (1906 мъже и 2094 жени). За сравнение – през октомври 2022 г. числото е 4708 (2305 мъже и 2403 жени).