Д-р Константин Тренчев: Бедата на българския народ е, че няма солидарностПредишна статия
В София вече може да се насладите на коктейлен брънч (ВИДЕО)Следваща статия
Горещи новини

21/04/24

Йордан Чорбаджийски: За да върнем България на винената карта, трябва спешна намеса на държавата

Разстояние между редовете+- AРазмер на шрифта+- Принтирайте тази статия

Йордан Чорбаджийски, председател на Управителния съвет (УС) на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България и търговски директор на „Черноморско злато“ Поморие.

Каква бе 2023 година за лозаро-винарите?

Годината, която отмина беше изключително трудна, не беше добра (много градушки, много дъждове, в неподходящо време, от там тръгна мана по лозята, много суша после). За съжаление държавата ни обеща за N-ти път, че ще възстанови „Напоителни системи“, че ще можем да поливаме, но до момента всичко е само на приказки, а ние от бранша искаме да го видим и в действие. Надявам се през тази година времето да е с нас, защото ако то пак не е и държавата не направи нищо, пак не ни очаква нищо хубаво.

Каква е комуникацията с държавата?

Честно да ви кажа, диалогът ни с министерството на земеделието и храните е много добър.

Ние знаем, че проблемите са трупани с годините и че ще отнеме време, но ние нямаме време да отлагаме и не разполагаме с такова. Ако искаме да спасим сектора и бранша да се развива, трябват спешни мерки и трябва да се работи много. Това, което може да направи държавата, примерно, като не могат да възстановят „Напоителни системи“ толкова бързо, то просто да облекчат режимите за сондажи. В момента ние тръгваме да правим един сондаж и то отнема година – година и половина само документацията, регистрация, чиновници и т.н. Да се направят едни строги правила, но да се сложат кратки срокове – месец, два, три и ние да знаем, че в този срок, ако не бъде изпълнено каквото трябва, някой да носи отговорност. Защото в момента имам чувството, че е колективна безотговорност!

Какви са другите належащи проблеми пред отрасъла?

Належащите проблеми, които са си с годините – изравняване субсидиите с другите европейски държави, да покажем, че България е пълноправен член, и от там на сетне, ако ни изравнят субсидиите, да ни падне себестойността на гроздето, съответно ще паднат и цените на вината и ние ще можем да се покажем на световната винена карта с едни качествени вина. И сега България е на световно ниво във винопроизводството, и нашите вина не отстъпват на нито една друга държава по света. Въпросът е че цената им е висока, поради високата себестойност на суровината, която ползваме.

Как се налагате на световните пазари в момента?

Никак, никак. България изнася по-малко вино от Северна Македония.

Защо се получава така?

Ами, а някой да ни отговори де.

Как във Франция дават високи заплати, дават по 100 евро надница, в същото време продукцията им е 40 евро цента  за литър. Нашето грозде, през миналата година, средната цена е била 1 лев. Знаете, че 2,5 -3 кг. грозде са необходими за един литър вино, как да продаваме? Кой прави бизнес и продава на загуба? Няма такъв!

А на вътрешния пазар как се борите с тази конкуренция?

Ние българите сме си малко националисти и си обичаме родното производство, за което съм благодарен на българските потребители, че избират качествените български вина пред не толкова качествените вносни.

Какво вино харесва българина?

Българина през последните години много експериментира. Българина експериментира при консумацията с вино. Той пие различни вина, предпочита свежите вина, които да не са минавали през дъбови бъчви, като това особено важи за белите вина. Няма нищо по-хубаво от това да пият български вина и да се уверяват, че българските вина са на световно ниво и не отстъпват на вноса, който имаме.

Очаквате ли климатичните промени да продължат да оказват негативно влияние и мислите ли по този въпрос?

В световен мащаб затоплянето оказва влияние, за това трябва да се смени и сортовият състав  с такива, които са издръжливи.

Ние не сме преставали да мислим по този въпрос, но трябва да има чуваемост. Както и да има някой, който да го прекара през Брюксел ?, за да може да се реализира в държавата.

Напълно съгласен съм с министър Вътев, че на нас работата не ни е на жълтите павета, а на полето. Само, че на държавната администрация работата не е само да седи в топлите кресла, а да ходи в Брюксел и да отстоява позицията на България. Защото колкото повече работа свършат те там, толкова по-добре за нас и няма да ходим на жълтите павета.

По отношение на работната ръка – колко дълбок е този въпрос и как ще бъде решен?

Проблемът е много сериозен. Хората не искат да ходят на полето. Предпочитат да работят в офиси. Това, което правим като бранш е колкото се може да се механизираме. И тук идва другия абсурд – планът за възстановяване и устойчивост, по който можеше да се кандидатства, бяха сложили изискване фирмите да не са в затруднено финансово състояние. Той е план за възстановяване и устойчивост, как да не си затруднен като през двете години коронавирус ни се разказа играта. В същото време излиза премиера и казва: „Ние ще подпомагаме тези, които са на загуба!“. Не мога да разбера – има един план за възстановяване и устойчивост, по който не дадоха фирмите, които са затруднени, да кандидатстват, защото не можело, а в същото време ще подпомагаме тези, които са на загуба и не мога да разбера какво се случва.

Механизирането няма ли да ви излезе по-скъпо, отколкото да плащате сезонно на работници, защото машите струват доста пари?

Да, струват доста пари. За една част от машините може да се кандидатства по европейски програми и с 50-70% финансиране. Трябва да се отбележи обаче, че една машина е доста по-продуктивна от един човек.

За колко време ще си възвърнете подобна инвестиция?

Въпросът не е във възвращаемостта. Да имаме предвид, че инвестицията е нещо дългосрочно. Тя се ползва в годините. Във времето – да кажем, че ако един човек може да обработи за 1 ден 1 декар, то една машина за 1 ден може да обработи 15-20 декара. Ще спестим от надници. Не съм направил точната сметка всяка една машина колко ми спестява, но с например с грозд комбайните бера днес между 50 и 100 декара.

Процесът на отпускане на субсидии за машините колко време отнема?

Отнема доста. Не може да се каже точно, тъй като всяка една наредба е написана по различен начин.

0 Коментари

Няма коментари Тази страница все още няма коментари

Но можете да бъдете първи да оставите коментар !

Оставете Вашият коментар

<

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930