B2B Magazine

Интервю за списание de facto legal

Имам релефен спомен от словото на Председателя на ВКС проф. Лазар Груев в Съюза на юристите преди четири години, когато коментираше съдебната реформа. Всички опити за съдебна реформа, каза той, са съпътствани от липса на приемственост и системност. Приемственост и системност – това е, което липсва и в реформата на Сектор „Сигурност”.

„Реформата” на Сектор „Сигурност”, стартирала с Проектобюджет 2016 г., намирам за неприемлива. По две причини: както процедурни, така и съдържателни. Процедурни – промяната е противоконституционна и противозаконна (Законът за нормативните актове изисква обществено обсъждане). Финансовото министерство бе поставило на сайта си в средата на м. октомври законопроект за Бюджет 2016 г., който предвиждаше една-единствена промяна в Закона за МВР (заличаване безплатното пътуване в градски транспорт на лицата по трудов договор). Но на извънреден Министерски съвет (МС) на 30 октомври т. г. се обсъжда и приема съвсем друг проектозакон, неоповестен до този момент. Премиер, министри на отбраната, вътрешните работи и правосъдието гласуват „за” и изпращат проекта в Парламента. За 25 минути проектът се „появява” на сайта на Министерството на финансите, след което е свален. Сайтът на НС пък е недостъпен четири дни. За броени часове паниката пропълзява сред всички служители. Ще споделя, че преди четири години бях свидетел на идентичен опит на заседание на МС, но в разширен вариант – внезапно появилият се проект включваше и магистратите, а това предизвика мое критично изказване.

Реформата обаче е неприемлива и като съдържание. Предлаганото решение се свежда до следното: а) намалява се трудовият доход на редовия служител (основно чрез рязко намаляване на дължими обезщетения), за да се увеличат средствата за инвестиции и издръжка; б) целева група на експеримента са редовите пожарникари, полицаи, военни, разузнавачи от цивилно и военно разузнаване, ДАНС, агенция „Технически операции” (ДАТО) и МП (затворна и  конвойна дейности); т. е. „посяга” се на всички служители без разграничение между администрация и останали.

Всъщност това не е реформата на МВР, която е необходима.

Насочвам внимание към един изключително важен факт: на 01 април 2015 г. (преди девет месеца) Законът за държавния служител (ЗДСл) най-сетне „превзе” и МВР. Това е съдържателно важен елемент от административната реформа на МВР, която подкрепих през м. януари 2015 г. и бе „претворена” в промяната на ЗМВР от 24 февруари. Защото се начертава (макар със закъснение) разделителна линия между служителите на „терен” и администрацията: първа категория труд ще се присъжда на служителите „в боя”, а администрацията се подчинява на ЗДСл и КТ – както в другите ведомства. Това е исторически момент за МВР, защото до 1 април т. г. ЗДСл не намираше приложение в това ведомство и всички държавни служители бяха първа категория труд. Тази моя идея почива на елементарната логика, че кадровици, юристи, счетоводители, международна дейност, проектанти, инспекторат и много други звена изпълняват дейност, идентична с тази в държавната администрация и не бива да ползват всички социални компенсации, присъщи на полицаи, пожарникари и пр. Подчертавам, преподчиняването на администрацията на ЗДСл е реформа, която вече е необратима за МВР: След 01 април са назначени стотина служители по ЗДСл, а обявените конкурси разкриват наличие на огромен интерес! За всичко това трябва да се говори на висок глас!

Разбира се, основателен е въпросът: действащите служители на административни длъжности в МВР могат ли да трансформират дейността си по ЗДСл, вместо да останат първа категория труд? Това – естествено – е възможен и желан вариант. Но се изисква целенасочено финансиране точно за тази част от реформата: да се изплатят еднократно дължимите обезщетения на тези лица, след което правоотношението им да се ситуира по ЗДСл. Аз съм привърженик на този вариант на административна реформа, но при отказ на МФ да изплати обезщетенията остава единствената възможност промяната да се отнася само за новоназначени (след 01 април) административни служители.

Независимо от това без преувеличение може да се каже, че този исторически пробив най-сетне обхвана и МВР: След 01 април 2015 г. администрацията поетапно се трансформира към ЗДСл (това се отнася и за администрациите в ДАНС, ДАТО, МП, разузнаване).

Но дали трябва да се спира до тук? Не. Пътната карта на реформите в МВР, която очертах през м. януари 2015 г. и която показва честно цялата емпирична база и състояние на МВР, включва още две съществени стъпки: редуциране на администрацията чрез намаляване на общия брой и снижаване на ръководните нива.

Това означава: а) постъпателно намаляване на административните щатове с до (приблизително) 30%; б) ограничаване на ръководните нива в администрацията (там се „източва” огромен финансов ресурс) – чрез намаляване броя на административните дирекции и снижаване позициите с поне две степени (дирекциите в централната сграда на министерството трябва да станат сектори и т. н.). Но през лятото на 2015 г. администрацията не само не беше намалена, а разроена: дирекциите в МВР се увеличиха с още една.

Изразявам лична подкрепа на пенсионната реформа в МВР, осъществена през лятото на 2015 г. Включването на минимална възраст за пенсиониране е естествено продължение на задължителното увеличаване на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия, предприето преди четири години (от 25 на 27 години). Единственото ми възражение е отворената възможност служители на МВР да продължат да заемат длъжностите си до 60-годишна възраст, след като упражнят право на пенсия с навършване на 52 г. (получат обезщетения и започнат да получават заплата). Негативите тук са от управленска гледна точка: а) тези работещи пенсионери ще ограничават и „притъпят” трудовите си усилия с оглед безпроблемното получаване на заплата и пенсия едновременно; б) през следващите 7-8 години ще се получи „запушване” на кариерното развитие на „низовите” служители, доколкото голяма част от ръководните постове ще се заемат от работещи пенсионери, чиято основна цел е безпроблемното получаване на пенсия и заплата, без желание да напуснат поста по свое желание.

Нека да обобщя: приетата от МС „реформа” има три неблагоприятни последици: а) на 01 ноември 2015 г. заплатите в съдебната система се увеличиха с 12% – така „ножицата” във възнагражденията между служителите на МВР и магистратите се разтвори необосновано; освен това се запазва положението магистратите да работят до 65-годишна възраст с 20 заплати обезщетение при напускане; б) „пося се” недоверие между политическото ръководство на МВР и служителите; изобщо – думата „реформа” поражда вече само и единствено съмнения за полу-криминална измама на служителите и обясними притеснения; в) прокара се разделителна линия на омраза между съсловието на военни, пожарникари, полицаи, разузнавачи (от една страна) и останалите обществени слоеве (от друга).

Нека всички се замислят: познавате ли добросъвестен полицай, който да е забогатял от трудовия си доход? А това е най-драматичната последица от неразумното решение на Правителството, която ще има дълъг и тревожен резонанс. В условия на ескалиращи предизвикателства пред националната сигурност подобно институционално поведение може да се оцени като непремерено и недопустимо.