Докато за мнозина качамакът е вкусен родопски специалитет, който обикновено хапват, посетят ли това вълшебно кътче от страната ни, за мен той е вкусът на детството, споменът за любимите баба и дядо, жарта в старата печка на дърва, ароматът на обич и грижа, живият въглен, който пари в дланите и в душата ми и днес, когато ароматът на качамак изпълни въздуха наблизо и пробуди сладки спомени от едни мили времена и носталгия по тях и по хората, които вече ги няма.
