Предишна статия
ТАНЯ КОСЕВА-БОШОВА: ДОБРОТО ОБРАЗОВАНИЕ И СТИМУЛИРАЩАТА СРЕДА СА В ОСНОВАТА НА УСПЕХАСледваща статия
Горещи новини

26/06/17

МАДЛЕН АЛГАФАРИ: НЕКА ВСЕКИ МИНЕ ПО ПЪТЯ ОТ ДЕТЕ ДО ВЪЗРАСТЕН, БЕЗ ДА УБИВА ДЕТЕТО В СЕБЕ СИ

Разстояние между редовете+- AРазмер на шрифта+- Принтирайте тази статия
Algafari

 

Тя е психотерапевт, режисьор, преводач, писател, преподавател, но най-важното – нещотърсач. Член на УС на Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия, член на Българска асоциация по психотерапия, член на Европейската асоциация по психотелесна терапия.

Защо избрахте да се реализирате като психолог? А като писател?

Исках да бъда етнограф. Един специален ден г-н Гешев от „Учебен отдел” на Софийския Университет ми каза преди 31 години: „Балът Ви стига за психология и социология. Коя от двете специалности избирате?”. Докато се чудех, той каза: „Като Ви гледам – психология”. И до днес използвам името му като символ на пръста на съдбата. Благодаря на съдбата! Така се озовах в специалността Психология и на първите лекции вече усетих, че това е моето място.

А като писател не знам дали съм избирала да се реализирам. Писането избра мен по-скоро. Пиша по разни тефтерчета още от ученическа възраст. Нямах кураж да публикувам – не мислех, че писаното може да е интересно и за други. Първи кураж ми дадоха да публикувам мои клиенти, пред които съм се осмелявала да прочета стихове на някоя от терапевтичните групи. След това ме подкрепиха двама любими мои поети Михаил Белчев и Недялко Йорданов, за чиято оценка треперех като ученичка. Когато и двамата ме потупаха по рамото, се осмелих да издам стиховете. А психологическите ми размисли пък започнаха да намират все повече читатели, защото търся винаги много достъпна форма, за да предам наученото от мен от много прочетени книги и от многото вече личен и професионален опит. Професията на психотерапевт ми дава невероятния шанс да уча от животите на стотиците хора, с които се срещам. Търся винаги и различна форма на книгите ми – те не си приличат. В тях има стихове, приказки, абсурдни съвети с чувство за хумор, есета, както и публицистични текстове.

Какво Ви мотивира в работата ви? Какво Ви вдъхновява?

Светналите очи на клиента ми – на първо място. Писмата на читателите, благодарни, че съм успяла да предам знания в достъпна форма. Старанието на студентите ми – прекрасно е да преподаваш на хора, мотивирани да учат точно това.

Вдъхновява ме всичко – лазещата по тревата калинка, миризмата на стари черги и чубрица, децата ми, изобщо децата на България, вярата, че можем да растем и постигаме повече, отколкото допускаме, вярата, че всеки човек може да е по-осъзнат, а планетата – по-добро и мъдро място за живеене. Но най-много ме вдъхновява фактът, че го виждам как се случва пред очите ми. Имам хиляди доказателства за това – всеки ден по няколко пъти. Последното учудва песимистите, но аз знам, че става вярно това, в което вярваш!

Кои са най-големите професионални предизвикателства, с които сте се срещали?

Най-голямото предизвикателство е хорската болка. Предизвикателство е, защото не може да изчезне от живота на човека, но всеки може да се научи как мъдро и осъзнато да я посреща и използва. Който, разбира се, избере да я използва. Да – именно – да я използва! Болката служи на осъзнаването. Който се научи как да я среща, расте. А с това расте пропорционално и степента, в която изживява щастието. Оттам – и здравето му, естествено!

Професионално и лично предизвикателство (защото не мисля, че човекът и професионалистът Мадлен се различават) е да живея от полето на Любовта, независимо от случващото се. Умеят го порасналите хора. Смисълът на професията ми (говоря за психотерапията, защото всъщност имам няколко професии) е да помагаш на деца да стават зрели. В някакъв смисъл и по отношение на нещо конкретно, всеки, потърсил терапевтична помощ, е дете. (В друго същият човек може да е много израсъл, но в нещо е останал дете). Помагам му да мине по пътя от дете до възрастен, без да убива детето в себе си. Разбира се, това е път, по който всеки терапевт първо трябва да е тръгнал сам (имам предвид личната му терапия). И да знае, че този път не свършва, доживотен е. Ако реши, че е пораснал окончателно, е страшно – самогурувизирал се е.

Как се справихте/справяте с тях?

С последователност. Смятам, че едно от най-важните човешки качества, е последователността – стъпка по стъпка, търпеливо и усърдно да градиш себе си. С много работа, с любовно снизхождение към себе си, когато ми е трудно, и вяра, че всяко трудно с упоритост става лесно. Така се справям. Всъщност – с правене. Защото „справяне” означава „с правене”.

Кое е събитието (казус, урок или история), променило живота ви?

Всеки миг променя живота ни. Мога да изредя много брънки от веригата от събития, които „избират” следващата брънка: родителите ми, учителите ми, ученето на езици, театърът, който също е част от личния ми и донякъде професионалния ми път, работата ми в телевизията, писането и публикуването на всяка моя книга, хората: срещата ми със съпруга ми Нидал, раждането на децата ми, срещата с учителя ми по психотелесна терапия проф. Бернаскони от Швейцария, студентите ми, възможността да работя на различни точки на планетата и ежеседмичните ми благотворителни срещи с хора в читалища и библиотеки в цялата страна.

На кого се възхищавате най-много? Защо?

На малките деца и на възрастните хора. Защото живеят в неподправена честност. Мъдростта я позволява. А мъдростта е липсата на знания при децата и многото знания при старците.

Кога/къде се чувствате най-комфортно?

В себе си. А понеже съм със себе си навсякъде – все ми е комфортно.

Готова ли сте за неочакваното?

Обичам приключения. С огромно удоволствие си спомням приказката „Денсинг старс”, в която участвах, и действително неочаквано и за мен стигнах на финала, защото не се състезавах, а се забавлявах. Ето, тази година ще си подаря за 50-тия ми рожден ден пътя Камино де Сантяго. Аз не обичам да ми е скучно.

Кога/как постигате хармония със себе си?

Като внимавам в себе си, слушам тялото си, говоря с вътрешния си глас. Отварям пространства за тишина и за навътре. Постоянно си задавам въпроси. И най-важното – готова съм да се подлагам под съмнение. Мисля, че дори и много да е порасъл някой, ще е още по-голям, ако непрекъснато е готов да се подложи на съмнение. Помисли ли си, че е стигнал някакъв таван, е страшно. А по този начин винаги е интересно живеенето. Аз съм в хармония със себе си, когато ми е интересно, когато един от главните герои на последната ми книга – любопитството – ме изпълва. Любопитството е хармонията между любовта и питането, т.е. между сърцето и ума. Когато никое от двете не е пренебрегнато, сме в хармонията. Но да не забравяме, че хармонията съществува и можем да я възприемем благодарение и на дисхармонията. Знанието, че полюсите в живота са еднакво естествени, носи вътрешна хармония. И тук не мога да не цитирам за финал любимата ми баба в оригинал: „Оно, ако не си мирисал лайно, отдека ше знаеш, че розата мирише убаво?”.

0 Коментари

Няма коментари Тази страница все още няма коментари

Но можете да бъдете първи да оставите коментар !

Оставете Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Маркираните полета са задължителни. *

Facebook

Календар

юни 2017
П В С Ч П С Н
« май    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930